Туризъм

Въпреки, че Община Аксаково се намира в близост до Морската Столица (приблизително 10км) и едни от най-популярните Български курорти като Златни Пясъци, Св. Св. Константин и Елена, Албена, и други, на нейна територия също има привлекателни места за туризъм и развлечения:

- Местността “ Батова” , представляваща внушителен горски масив, разположен предимно на територията на община Аксаково. Местността разполага с няколко хижи за отдих. Ежегодно се организират събори за надпяване и надиграване, които събират хора от целият регион.

Побити камъни

На 18 км на запад от града се намира местността “Побити камъни”. Възникнали преди 50 000 000 г. в следствие на ерозионни процеси тези живописни каменни изваяния, разположени на площ от около 240 хектара представляват обект с важно международно значение, предложен за вписване в световния списък за уникални геоложки образования на ЮНЕСКО. Наред с уникалните каменни образования тук могат да бъдат видени и редки декоративни храсти идървета.


Златистожълтиятпясък е дал прибежище и на многоброен животински свят. Фауната е представена от 21 вида птици, 7 вида влечуги и 7 вида бозайници.

Вертикалните скални образувания са кухи с дебелина от 0.3 до 3 метра като някои от тях достигат височина до 10 метра. Колоните са със различно сечение, част от тях са счупени на две и повече части и образуват красиви групи, които туристите често оприличават на скулптури, изобразяващи хора и животни. Наименованието си местността носи от начина,  по който изглеждат колоните,гордоизправени каменни силуети, сякаш 

умишлено забити в пясъка. От тук идва и името им Побити Камъни. 

Приказната вкаменена гора, легендите и преданията разказвани от местното население и близостта на този уникален прероден резерват до оживените селищни центрове и пътища го правят леснодостъпен, предпочитан и интересен туристически обект и уникален филмов декор на исторически филми и на уестърни, като “Осъдени души” и “Оцеола”. Тук са снимани и част от снимките на филма “Версенжеторикс”, с Кристоф Ламбер.




Карта на местността



- Природен парк “ Златни пясъци” , който се намира се в най-източната част на общината и заема площ от 747 ха. Една трета от парка се намира на територията на община Аксаково. Преобладават широколистни и иглолистни видове като дъб, цер, габър, бук и бор.

Идеята за създаване на парк е документирана още през 1915 г. Но тя се превръща в реалност на 3 февруари 1943 година, когато с постановление на Министерство на земеделието и държавните имоти част от Държавната гора “Хачука” на площ от 2,4 кв. км е обявена за Народен парк Златни пясъци – вторият обявен в страната след Народен парк (днес природен парк) Витоша (1934 г.). Целта при създаването на парка е запазване и защита на ценни растителни и животински съобщества и характерни ландшафти. Когато през 1943 г. е обявен НП Златни пясъци, никой не е предполагал, че именно там след 13 г. ще започне изграждането

на единот най-големите ни морски курорти. Курортен комплекс Златни пясъци не само серазполага върху тогавашния народен парк, но и взема

 името му. Природният парк е Защитена зона за опазване на природните местообитания и  дивата флора и фауна, част от екологичната мрежа Натура 2000.

Аладжа-манастир

Аладжа-манастир се намира на около 15 километра северно от Варна, на 2 километра от морския бряг и от курорта "Златни пясъци". Подобни скални манастири и селища има по северния и източния бряг на Черно море (Крим и Грузия. В отвесния скален отсек са съхранени множество естествени и изкуствено издълбани и разширени помещения, които са използувани за килии и църкви на аскетите.

Те саразположени на три-четири нива в скалния венец, като "етажите" сасвързани помежду си с пътеки, стълбища, изсечени в скалите, а някъде и с тесниизкуствени проходи. Обитателите им са използували редуването на меките итвърдите пластове в скалната структура, разстоянието между които е около 2-2,5метра, за да създадат "етажите" на този манастирски комплекс.

Тук е съществувал живот още в праисторическия период и в античността. Заселването на монаси-аскети датира по всяка вероятност от XI-XII в., но не е изключено и по-рано, тъй като в близкото Осеново е открита раннохристиянска гробница със стенописи, а във Варна има обекти от ранновизантийския период. Най-вероятно животът в тази обител заглъхва в началото или в средата на османското владичество.

 

Първоначалният облик на манастира днес е променен значително. Станалите големи срутвания и слягания унищожили част от помещенията. Сега личат останки от двадесетина помещения и три църкви. Следи от стенописи подсказват, че са били украсени с традиционна църковна живопис. Входът на манастира най-вероятно е в източната част, където личат останки от широко стълбище и от коридори. На втория етаж се намира една от църквите. Запазена е източната й страна с част от апсидната нишаи от северната стена. Тук има следи от мазилков грунд с изображения на светци в цял ръст в архиерейски одежди. Стенописната повърхност е насечена и върху нея има следи от по-нова мазилка, което говори за втори живописен слой.

Най-обширното църковно помещение е на втория етаж в западната част на комплекса. Това е голямо помещение - дълго 12 метра, широко до 5,70 метра и високо от 1,95 до 2,05 метра, - изсечено почти изцяло в скалата, със сложна архитектоника в източната част. Само западната част на южната стена е паднала. Почти в центъра на източната стена има запазена плоска апсида ниша, очертана с две колонки, които в горната си част са били свързани чрез арки с

 други две предни колони. По този начин тук се е образувал изсечен в скалата олтарен престол, покрит отгоре с балдахин. В олтарната част, където са били проскомидията и диакониконът, има издълбани малки ниши. Дълбоки канали и гнезда, изсечени в стените и в свода, определят мястото на дървената иконостасна преграда. Наосът също е бил отделен с изкуствена стена от помещението на запад (преддверието). По средата на преддверието е изсечена дълбока тясна шахта-стълба с девет стъпала, по която се е влизало и излизало в църквата чрез дълъг коридор от долния етаж.

Покрай цялата северна стена на наоса и преддверието съществува изсечена в скалата пейка за сядане. В източната страна (главно в нишите) на този интересен храм са съхранени останки от фина бяла варова мазилка, върху която е имало живопис. Личат характерните червени рамки, разграничаващи отделни изображения и сцени, нимбове и други елементи.

 
 Селата Долище, Орешак, Куманово и Генерал Кантарджиево, развиващи през последните няколко години селски и ловен туризъм. Намират се в близост до курортните комплекси “ Албена” , Златни пясъци, Балчик и Кранево.


Почивна база с. Кранево, разположена на самия морски бряг, разполага с три вида реконструирани и модерни бунгала. В този район община Аксаково има излаз на море от 4 км. - снимки на почивната база









Търсене
ОБЩИНСКА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ - АКСАКОВО
www.eufunds.bg